- Д-р Решкова, какво представлява болестта лупус?- Това е системно заболяване на съединителната тъкан с автоимунни феномени - повишени антитела, които обуславят разнообразна клинична картина. То засяга различни органи – бял дроб, бъбреци, сърце, мозък, стави, кожа.
Първите симптоми могат да бъдат кожни обриви, чувствителност при излагане на слънце, ставни болки и оток на стави, сърцебиене, анемия, отклонения в кръвната картина с намаляване броя на червените, белите кръвни клетки и тромбоцитите, повишаване на температурата, да се повиши продукцията на антителата, характерни за лупус – антинуклеарни антитела, антитела срещу двойно верижна ДНК. Болните трябва да имат 4 от общо 11 валидизирани критерия, за да се постави диагнозата системен лупус.
- Какво е разпространението на болестта?
- Заболяването е разпространено повече при жените, които боледуват 7 до 10 пъти по-често, отколкото мъжете. Освен това е доказано, че при черната раса болестта се среща 250 пъти повече, отколкото при бялата.
В България няма статистика за това колко души страдат от лупус. В световен мащаб са от порядъка на 15-45 на 100 000 души
- Генетично ли е предразположена болестта?
- Да, счита се, че има генетична предразположеност, но няма изяснени точни механизми на унаследяване. Предполага се, че то е свързано с НLA-системата, с която са свързани и други автоимунни болести. Понякога едновременно с лупус, може да се развият и други ревматични болести, като системна склеродермия, васкулити, ревматоиден артрит, антифосфолипиден синдром.
- От какво се получава лупусът?
- При болестта се повишават различни антитела. Лечението трябва да е системно, продължава месеци и години. Но в последните 10 години тук в болницата прилагаме успешно т.нар. пулс-терапия с два вида лекарства, които се вливат венозно всеки месец, за 2-3 дни.
С този метод имаме успеваемост в лечението от 70%
Вече има и клинични проучвания с нови лекарства, наречени биологични средства. Те все още не са навлезли в употреба, но се счита, че могат да са надеждни в бъдеще. Засега се провеждат експерименти в САЩ и Европа, но все още няма висока успеваемост с тези биологични средства при системния лупус.
- Жени, болни от лупус, могат ли да станат майки?
- Системният лупус е тежко заболяване и трябва много прецизно да се оцени клиничното състояние на жената към момента на забременяване, рисковите фактори.
Може да се забременее, но рискът е висок
Необходимо е здравето на бременната да се контролира от акушер-гинеколог и ревматолог, особено в последните месеци, защото се получават усложнения като повишаване на антителата, поява на белтък в урината (резултат от увреждане на бъбреците), засягане на други жизненоважни органи.
Самото заболяване лупус не е доказано, че уврежда плода. По-скоро, ако се прилага терапия с лекарства, които са с доказан увреждащ ефект върху плода през бременността, тя може да доведе до малформации на бебето. Някои от медикаментите увреждат и яйцеклетките – затова жена, на която са прилагани, не трябва да забременява 6 месеца след приключването на лечението.
- Ако не се лекува лупусът, какъв е изходът от него?
- Ако не се лекува, може да се стигне до увреждане на жизненоважни органи и до смърт, разбира се.
Нелекуваните болни много бързо получават усложнения
от страна на бъбреци, сърце - с прогресиращ перикардит, на бял дроб, на нервната система.
- Лекарите успяват ли да открият и лекуват правилно заболяването?
- Всеки практикуващ ревматолог в страната може да лекува болните с лупус. Проблемът е, че ние сме само около 80 такива специалиста и правилното е само ние да лекуваме болните с ревматични заболявания. В Югозападна България - Благоевград, Кюстендил, Дупница, Петрич, Гоце Делчев, нямат ревматолог. Тези болни идват в София, за да се лекуват. Понякога те идват с усложнения, защото една-две години са имали оплаквания, но не са били насочени навреме към ревматолог. Болниците в Плевен, Пловдив, Варна, Стара Загора имат ревматолози и пациентите от тези области могат да потърсят тяхната помощ.
Едно интервю на Маргарита Благоева http://www.blitz.bg/article/19914