Шест причини да правите упражнения
Има причини пациентите с ревматологични заболявания да се чувстват демотивирани да правят физически упражнения. Това заяви холандския професор по психология Рини Гинен по време на заседанието на Конгреса на пациентското крило на Европейската лига за борба с ревматизма – PARE. Той сподели своите открития, направени на базата на научни изследвания. Проф.Гинен е изолирал 6 основни мотива, които са ключови за желанието за физическа активност при болните.
1. Негативна мотивация – когато пациентът се чувства зле, усеща болка, дискомфорт, скованост. Тогава той може да усети нуждата от движение, което да подобри състоянието му. Проф.Гинен обясни, че става въпрос за навик и даде пример със ситуация, когато човек има главоболие и пие обезболяващо хапче, от което болката преминава. При всяка следваща поява на главоболие, човекът ще търси обезболяващото хапче, защото опитът му говори, че то е начинът за справяне с тази ситуация. Тук физическите упражнения могат да влязат в ролята на “хапче”.
2. Позитивна мотивация – ако движението е свързано с радост, забавление, приятно усещане, удовлетворение. Според проучване 66% от хората са склонни да се движат, вместо да са в покой, стига това да им носи някакъв вид забава.
3. Усещане за независимост. Този принцип важи с особена сила за по-трудноподвижните пациенти. Когато пациентът намери своята формула за движение, според особеностите на заболяването и уврежданията, така че да може сам да се движи, той е много по-мотивиран да го прави. Тук ключовите понятия, които оказват влияние са: доброволно, по собствено желание и независимо. Проф.Гинен отбеляза, и че пациентите се движат повече, когато намерят “своя” тип физическа активност – някои са по-привлечени от колоезденето, други от разходките, трети от фитнеса и т.н.
4. Компетентност – колкото повече информация от специалисти имат пациентите, толкова по-добре. Изследванията сочат, че когато хората с ревматологични заболявания са правили консултация със специалисти по кинезитерапия и физикална медицина относно видове упражнения, уреди, подходящо облекло и т.н., те са по-активни физически. Това им помага и да си поставят по-реалистични цели, свързани с натоварване и да успяват да ги изпълнят.
5. Социална среда – обикновено, когато на пациента се налага да прави упражнения сам, той не е мотивиран, разказа проф.Гинен. Груповите рехабилитации са добро решение на проблема, но при липса на такава възможност, упражненията могат да се правят и с приятел, съсед, придружител. Понякога и разходка или джогинг с кучето могат да допринесат са по-високата мотивация.
6. Привеждане на намерението в действие – начинът на поставяне на физическата активност като цел, е ключов момент. Ако пациентът реши, че ще прави упражнения три пъти в следващата една седмица е много по-малко вероятно да го реализира, отколкото ако изгради програма, по дни и часове, с кого, къде и какво точно ще направи.
20-30 минути физическа активност, поне три пъти в седмицата, допринася за по-доброто здраве и подвижност на пациентите с ревматологични заболявания, припомни проф.Рини Гинен. Той заяви, че е нормално за хората с такива проблеми да имат трудности в желанието за движение, сред които са болката, сковаността, липсата на финансови средства, трудното придвижване до залата за рехабилитация или басейна и т.н., но пък си струва да потърсят мотив и начин за това.
Статия на revmatologia.org