Не забравяйте, че родителите изцяло са отговорни за здравето на децата си. В семейства, в които има болни от ревматизъм, трябва да се обръща особено внимание на децата. Самата болест не се предава по наследство, а има само предразположеност към нея.
За всичко са виновни стрептококите, увреждащи сливиците на детето. Организмът се стреми да „изгори'инфекцията чрез ангина, остри респираторни заболявания и т.н. Повишава се температурата, понякога с доста високи стойности. И точно тук се случва истинският срив. Защото в отделни случаи организмът реагира много усърдно по отношение на стрептококите. Изработващите се антитела въздействат не само на стрептококите, но и на вътрешната обвивка на сърцето - ендокарда. Същите тези антитела въздействат и на ставите. Имунната система при малките деца е много слаба и невинаги може да отреагира адекватно на стрептококовата „агресия'.
НЕ ОСТАВЯЙТЕ АНГИНАТА И ВИРУСНАТА ИНФЕКЦИЯ НЕДОИЗЛЕКУВАНИ
Сред ревматолозите съществува една поговорка: „По-добре ревматизмът да се лекува днес, отколкото утре; по-добре сутринта, отколкото вечерта и по-добре в 8 часа, отколкото в 9 часа'. Разбира се, най-добре е това заболяване въобще да не се допусне.
Недоизлекуваната вирусна инфекция провокира развитието на ревматизъм при децата. Освен това само грамотно излекувано възпаление на сливиците може да спаси сърцето от формирането на порок. При децата острият тонзилит (възпаление на сливиците) продължава обикновено от 7 до 10 дни. Ако своевременно се обърнете към специалист, той ще назначи курс на лечение с антибиотици. Те трябва да се пият поне 10 дни, така е прието по всички международни медицински стандарти. А много често родителите се ограничават само с 2-3 дена лечение, защото се страхуват да „тъпчат'децата си с „химия'. А това е недостатъчно за излекуване на болестта. Впоследствие започва да се формира ревматизъм, въпреки че на пръв поглед детето изглежда съвсем здраво. Лекарите наричат този етап „светъл промеждутък от време'. Той продължава 3-4 седмици, след което в организма започва увреждане на собствените тъкани -сърцето и ставите. Тогава е късно за антибиотици - в организма няма стрептококи и антибиотиците са безполезни.