Антифосфолипидният синдром (АФС) е автоимунно състояние, което може да съществува само по себе си или да е асоциирано с други заболявания на съединителната тъкан като лупус. Диагнозата се поставя от ревматолог. За диагностицирането е нужно повече от един кръвен тест, за да се потвърди и обикновено пациентът е под наблюдение известно време.
При заболяването се появяват антифосфолипидните антитела, които са компоненти в кръвта, повишаващи риска от кръвни съсиреци, особено в малките кръвоносни съдове (капиляри). Хората, които са предразположени към дълбока венозна тромбоза в краката и пулмонални емболи в дробовете, за застрашени от заболяването.
АФС е по-характерен за хората в по-млада възраст, но понякога засяга и деца и възрастни. Често АФС е част от симптоматиката на системния лупус ериматозус. Всъщност повечето хора с антифосфолипиден синдром страдат именно от лупус (повечето от тях са жени).
Част от симптоматиката на АФС е появявата на артериални или венозни съсиреци, възможни са и специфични усложнения при бременност. Кръвната картина в такива случаи показва наличие на антифосфолипидни антитела. Въпросните антитела превърщат процеса на нормално съсирване в тромбоза и при наличие на бременност могат да доведат до фатален край за детето, ранен спонтанен аборт, еклампсия и др.
АФС може да причини появата на съсиреци в бъбреци и бели дробове. Уврежданията, които причинява зависи от големината и мястото на съсирека.
Антифосфолипидният синдром не се лекува, но има медикаменти, които намаляват риска от появата на съсиреци.
По информация от mayoclinic.org и healthtap.com.
