Разпознаването на симптомите на бактериалния септичен артрит е важно за намаляване на свързаната с него висока заболеваемост и смъртност. През последните години честотата му се увеличава поради нарастващата антибиотична резистентност.
Честотата на доказан или вероятен септичен артрит в Европа е 4-10 на 100 000, като в северните страни тя е по-висока. В резултат на по-големия брой ортопедични операции, свързаните с тях инфекции, инвазивни процедури, както и застаряването на населението в развитите страни, се наблюдава постепенно увеличение на честотата на заболяването.
Заболяването може да се развие във всяка възраст, но най-често са засегнати възрастните и децата. Предразполагащи фактори са предходни ставни заболявания – ревматоиден артрит, остеоартрит, кристална артропатия и други форми на възпалителен артрит. Счита се, че ревматоидният артрит носи по-голям риск за септичен артрит, в сравнение с остеоартрита.
Проспективно холандско проучване върху 7000 пациенти, проследени за три години, през които са възникнали 37 случая на сепсис, показа, че рискови за септичен артрит са: възраст 80 години, диабет, ревматоиден артрит и скорошни ставни операции.
Повишена честота на заболяването (около 500 на 100 000) има при болни на хемодиализа. Септичният артрит след артроскопии е с честота 14 на 10 000 процедури (0.14%).
Терапия с модифициращи заболяването медикаменти (DMARDs) може да доведе до предразположение при някои болни с ревматоиден артрит към септичен артрит. Към момента няма данни биологичните модулатори (TNF инхибиторите) да повлияват честотата на септичния артрит при тази група пациенти.
По материали на д-р Диляна Янкова: http://spisaniemd.bg/md/блог/date-range/december-2010/bakterialen-septichen-artrit