Ревматоидният артрит е едно от най-неясните заболявания. Съществуват множество концепции за причините за заболяването, което засяга около 1% от населението по света, но все още не е открита една, категорично сочеща за отключването му причина. Объркването в хипотезите за появата на ревматоидния артрит рефлектира и върху терапиите и търсенето на нови лечения на заболяването. Ревматоидният артрит често се взима за друг вид заболяване. Ето някои факти и митовете за заболяването, което би могло да се активира от грип или настиване.
1. Ревматоидният артрит е просто артрит
В хорските представи като артрит се възприема остеартрита, който се развива в следствие на естественото износване на ставите с възрастта или на травма. Остеоартритът е най-разпространенотото заболяване на ставите след 50-годишна възраст.
Ревматоидният артрит обаче е хронично прогресивно автоимунно заболяване, което в повечето случаи засяга ставите, въпреки че могат да бъдат въвлечени и други тъкани от тялото. Все още не е известна причината, поради която организмът започва да образува антитела, които да доведат до увреждане на ставите. Обикновено заболяването се проявява на епизоди, но симптомите могат да се проявяват и постоянно. В половината от случаите хората с ревматоиден артрит страдат и от остеоартрит, което допълнително допринася за объркването на диагнозите.
2. Ревматоидният артрит се проявява на преклонна възраст
Този мит е вследствие на предходния. Възрастта не е задължителен фактор, за да се прояви едно автоимунно заболяване. Ревматоидният артрит се изявява обикновено между 30 и 55-годишна възраст. Заболяването може да се открие дори при тийнеджърите. Естествено обаче, ако се направи възрастова извадка, ще се открие, че ревматоидният артрит е често срещан при възрастните. Това обаче се дължи на прогресивния характер на заболяването, което започва да се проявява в една или друга възраст и остава да рецидивира до края на живота.
3. Ревматоидният артрит не е толкова сериозно заболяване
В действителност заболяването може сериозна да засегне общото здравословно състояние на болния и да рефлектира върху качеството му на живот, включително и личната независимост. Заради погрешните асоцииации с ревматизма, засягащ хората от третата възраст, оплакващите се отлагат посещението при лекар, време през което ревматоидният артрит се задълбочава.
Заболяването изисква навременно поставяне на диагноза и терапия, която да предотврати увреждането на ставите. Лечението в дългосрочен аспект предотвратява загубата на подвижност. При наличието на ревматоиден артрит нараства рискът и от развитие на други заболявания: кардиоваскуларни, инфекции, белодробни.
4. Заболяването инвалидизира
Заради прогресивния характер на заболяването, ревматоидният артрит става причина за инвалидизиране в много случаи. Заболяването във всеки отделен случай обаче рефлектира върху организма в различна степен. При навременно започване на съвременно лечение подвижността на пациента може да бъда запазена. 94% от болните с ревматоиден артрит водят нормален начин на живот десет години след началото на заболяването.
5. Засегнатите от ревматоиден артрит не могат да изпълняват служебните си задължения
Вероятно работните навици и служебните ангажименти при човека с ревматоиден артрит следва да се променят, но това не означава, че той е неспособен и непълноценен. Заблудата вероятно идва от преди няколко десетилетия, преди наличието на съвременната терапия.
Възможно е при остър процес на заболяването на засегнатия да му се наложи да ограничи някои видове дейности, което отново не означава, че губи трудоспособността си. При проучване на хора, страдащи от ревматоиден артрит в продължение на 10 години, се установява, че трудоспособността им е равна на тази на връстниците им без заболяването.
6. По-добре е терапията при ревматоиден артрит да се отлага във времето заради страничния ефект на лекарствата
Това е един от най-опасните митове. Ранното въвеждане на адекватна терапия при ревматоиден артрит гарантира предпазване от ранно увреждане на ставите и обездвижване. Отлагането на терапията може само да влоши състоянието на болния. Още повече, че множество проучвания показват, че ранното лечение отлага развитието и усложняването на заболяването. Вярно е, че лекарствата имат страничен ефект, но той е много по-малък в сравнение с рисковете от развитието на нелекувания ревматоиден артрит.
Освен това лекарят следи за появата на странични ефекти чрез периодично извършване на кръвни тестове.
7. Ревматоидният артрит предразполага към развитие на рак
При ревматоиден артрит има два пъти по-висок риск от развитие на лимфома. Все още причините за тази връзка не са ясни. Като цяло този риск е нисък. В проучване на 2000 души с ревматоиден артрит в продължение на 8 години, са регистрирани 11 случая на лимфома. Между 3-8 случая на лимфома се регистрират и при същото число хора без заболяването.
Вероятно по-високият риск от развитие на лимфома се дължи на възпалителния характер на заболяването, споменава се и медикаментозната терапия. Само че не бива да се подминава фактът, че лимфомата е рядко разпространена, бавно прогресираща и податлива на терапия, докато нелекуваният ревматоиден артрит е много по-често инвалидизиращ.
От друга страна известно е и следното: рискът от рак на колона е с 40% по-нисък при хора с ревматоиден артрит. Според една от хипотезите, това се дължи на противовъзпалителните лекарства, които се използват при терапията на ревматоидния артрит като аспирин, мотрин, ибупрофен.
8. За да се избегне болката в ставите, се налага повече почивка
При ревматоиден артрит ползотворен ефект имат упражненията и разтягането. Лечението, както и самото заболяване, не бива да служат за претекст за избягване на двигателната активност. Понякога се налага почивка, особено когато се изпитва силна болка при движение. Целта на упражненията и физическата активност е да се запази силата на мускулите при ставите, които спомагат движението, поддържат ги и отнемат част от натоварването им.
Препоръчват се упражнения за разтягане, които ще осигурят гъвкавост. Подходяща е и аеробиката - но не интензивната - която има подобряващо въздействие за ставите, общото физическо и емоционалното състояние. Трябва да се избягват силно натоварващите спортове, натискът и ударите върху ставите.