Източник: http://parliament.bg/bg/plenaryst/ID/2575/
ДВЕСТА И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 11 март 2011 г.
Открито в 9,02 ч.
…………
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към въпрос от народния представител Мая Божидарова Манолова относно лечение на пациенти с ревматологични заболявания, които се лекуват с венозни биологични средства.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос, надявам се, ще бъде продължение на конструктивния дух, който се чува в тази зала. Когато става дума за живота и здравето на хората и за лечението на болни пациенти, не би следвало да има партийни пристрастия. Моят въпрос е една илюстрация на тази теза.
Става дума за лечението на пациентите с ревматологични заболявания, които се лекуват с венозни биологични средства. Венозните биологични средства или така наречените антицитокинови препарати, са най-модерният и практически единствен тип лечение за болните с ревматологични заболявания, включително и болестта на Бехтерев, които забавят развитието на тези заболявания. В какво се състои проблемът? До средата на м. октомври миналата година болните можеха да получат необходимите им лекарствени средства направо от аптеките чрез Националната здравноосигурителна каса.
От средата на м. октомври тези лекарства бяха извадени от Приложение № 1 към Позитивния лекарствен списък и поставени в Приложение № 2, което означава, че болният трябва да постъпи в болница, където да се извърши инфузията, а именно лечението с венозното биологично средство. За целта болницата трябва да закупи това лекарствено средство. Какъв е проблемът? Проблемът е в това, че цената на това лекарство не е включена в клиничната пътека, че болниците нямат достатъчно средства – те имат делегирани или вече прогнозни бюджети и че Касата се разплаща със забавяне, в резултат на което болниците тотално отказаха на пациентите да ги приемат и считано от средата на м. октомври миналата година 90 хил. ревматологични болни не се лекуват. Това означава, че заболяването прогресира и че 90 хил. души са изложени на риск да бъдат трайно инвалидизирани. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Моят въпрос към Вас е: какво ще направите, господин министър, за тези хора – за това да бъде защитено конституционното им право на лечение, защото практически те са оставени на произвола на съдбата без лекарства и без лечение?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, господин Константинов.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми народни представители! Госпожо Манолова, искайки да запазя конструктивния дух, все пак, да изразя учудването си в дълбокото навлизане в медицинските проблеми и смелото твърдение, че 90 хил. ревматологично болни не се лекуват, това мисля, че е малко пресилено.
Съгласно промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, считано от 1 юни 2009 г., лекарствените продукти, пределните цени, нивото на заплащане, както и конкретната стойност, която заплаща Националната здравноосигурителна каса, се определят от Комисията по цените и Комисията по Позитивния лекарствен списък, които са към Министерския съвет.
В Приложение № 1 на Позитивния списък са включени лекарствените продукти за домашно лечение във включването на венозни биологични продукти в Приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък, противоречи на чл. 45, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване. Тези лекарствени продукти се прилагат в специални условия и готовност за реанимация, тоест не в домашни условия.
Съгласно кратките им характеристики инфузиите трябва да се прилагат в обстановка при непосредствено наличие на пълно оборудване за реанимация, под внимателното наблюдение на опитен лекар и задължително на премедикация.
Въз основа на постъпило писмо от НЗОК изх. № 31-00-2 от 9 септември 2010 г., Комисията по позитивния лекарствен списък е взела решение за изключване на венозните биологични лекарствени продукти за лечение на ревматологичните заболявания от Приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък със следните мотиви: съгласно кратките характеристики на биологичните лекарствени продукти, използването им за лечение в домашни условия е неприложимо; терапията на пациенти с ревматологични заболявания в домашни условия е обезпечена по други начини в Приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък лекарствени продукти. В случай, че се налага лечение на ревматологичните заболявания с венозни биологични продукти, същото може да се провежда само в лечебни заведения за болнична помощ. Мисля, че това е ясно, но все пак си давам сметка, че не всички са лекари, общо взето ще го кажа просто – хапчетата могат да се пият вкъщи, а когато нещо се слага във вените, то трябва да е в специални условия, тоест мястото са болниците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за реплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, аз няма да влизам в медицинската част на този въпрос и на този спор. Бих могла и аз да изтъкна, че според редица медицински специалисти не е необходимо болнично лечение, а е достатъчно в подходяща обстановка в доболничната помощ да бъдат прилагани тези лекарствени средства. Въпросът тук е друг. Въпросът е, че до м. октомври тези хора можеха да получават тези лекарства, те да им бъдат поставяни в ДКЦ-та, или в други лечебни заведения в доболничната помощ и те да се лекуват. След преместването на тези лекарства в Приложение № 2 на позитивния лекарствен списък и натоварването с ангажимента болниците да им осигуряват лекарствата, тези хора практически не се лекуват. Разбирате ли за какво става дума?
Тук, спорът дали става дума за 90 хил. или за 50 хил. души, е циничен. Дори да става дума за 5 хил., за хиляда, за 10 български граждани, недопустимо е един лекар, един министър, един човек да се отнася по този начин към тези хора.
Аз в момента няма да говоря нито за безхаберието на управляващите в лекарствената политика, нито за цените на клиничните пътеки, нито за задлъжнялостта на болниците, нито за забавените разплащания от страна на Касата, просто ще се обърна към Вас, като към човек и като към лекар – направете нещо, така че тези хора да могат да се лекуват. Разбирате ли, че пет месеца те не получават лечение? Едно лекарствено средство месечно струва около 2500-3000 лв. Във всички европейски страни това се поема от съответните здравни каси. Тук се поемат само на 75%, което обрича тези хора непрекъснато да се чудят откъде да намират пари за тези лекарства. Сега като трябва месечно да плащат по 2500-3000 лв. – дали са 50 или 90 хил. души, това поставя на риск техния живот.
Много Ви моля да се ангажирате като лекар с този проблем и в най-скоро време да предложите решение, защото това са български граждани, които са обречени на произвол!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (Встрани от микрофоните): Не Ви е срам, лекари сте!
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Много страст и много клишета. За съжаление, пак ще повторя – нещата са простички – когато лекарствен продукт трябва да се прилага венозно, трябва да е в болнични условия. Ако искате да говорим конкретно, това, което трябва да направим, е да въведем дневния стационар, което може да стане с някои законови промени съвсем скоро. Хората, които имат нужда от такова лечение, в момента го получават в болниците и е пълна спекулация да се твърди, че това нещо не може да се случи.
Няма да влизам в личностния спор дали се интересувам за пациентите и какви са ми лекарските задължения. Мисля, че го доказвам непрекъснато и ежедневно с работата си и по никакъв начин не се срамувам от това, което правя. Разбира се, ще помагам винаги. Разбира се, че има проблеми – те ще се решават. Недопустимо е да даваме лекарство и да казваме: „Правете си го някъде – в ДКЦ, в лекарски кабинет”, това е несериозно, това не е медицина. Съжалявам наистина, че не разговарям с лекар, за да уточним тези неща, защото са твърде специфични и професионални. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос е отново от народния представител Мая Божидарова Манолова относно проблеми в Спешната помощ.
Заповядайте, госпожо Манолова, да развиете своя въпрос.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Ще си позволя да кажа само едно изречение по повод предишния въпрос. Към мен се обърнаха болните от тези заболявания с молба за помощ. Те са се обръщали и към Вас.
Много Ви моля, не оставяйте безучастен към съдбата на тези хора. Повече няма да коментирам. Просто се надявам да направите нещо като човек и като лекар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминете към следващия въпрос. Да не се връщаме на предишния.