Особености на здравното състояние на децата

Опазването и укрепването здравето на децата и юношите в РБългария, на цялото младо поколение, е изключително важна, от първостепенно значение задача, защото здравето на децата “днес”, определя нашето бъдеще и бъдещето на страната ни “утре”.
Процесите на растеж, съзряване и развитие, характерни за годините на детството и юношеството, водят до функционален дисбаланс и до редица морфофизиологични особености, които правят детския организъм, в сравнение с организма на възрастните, значително по-чувствителен и по-раним към разнообразните рискови въздействия на средата. В този смисъл при децата и юношите е налице характерен, специфичен ход на поява и развитие на хронични заболявания, различен от този при възрастните.
Проучванията показват, че понастоящем при децата и подрастващите се открива началото на все по-голям брой хронични заболявания, характерни за възрастните.
Проведените пряко експериментални клинични прегледи и статистически проучвания на хиляди ученици /които имат представителност за популацията/ установяват, че сега 32,7 % от децата в училищна възраст /6-18 г./ страдат от сериозни хронични социално-значими заболявания, което нарушава значително възможностите им за адекватна житейска и учебна реализация. Освен това още 26,7 % от тях са фамилно обременени с такива хронични заболявания, т.е.,общо, повече от ½ от контингента на учениците се включвт в диапазона на хроничните заболявания.
Водещо място заемат алергиите, които се регистрират в 50,4 % от случаите в начална, в 47,2 % от случаите в средна и в 15,1 % от случаите в горна училищна възраст. Не трябва да се забравя, че алергиите са причина за около 1/3 от възникналите впоследствие хронични неинфекциозни заболявания у децата от 6 до 18 год.
Увеличава се относителният дял на хроничните заболявания на сърдечно-съдовата система. За последните 10 години те са нараснали 2,6 пъти, като най-голям относителен дял при учениците имат хипертоничните реакции и артериалната хипертония – 16,0 %.
Увеличават се хроничните заболявания, свързани с обмяната на веществата. Наднормена телесна маса /НТМ/ се регистрира в 7,9 %, а затлъстяването е в диапазона 15,0 %-21,0%. НТМ и затлъстяването оказват мултиплицирано негативно въздействие върху процесите на растежа и половото съзряване на учениците и водят в 10,0 % до 20,0 % от случаите до хиперлипидемия, до абнормен въглехидратен обмен и други разстройства на обмяната на веществата.
Нараства относителният дял на хроничните стомашно-чревни заболявания /гастрити, язвена болест и др./ – 5,8 %.
Увеличени са случаите на неврози, невротични реакции и поведенчески разстройства – 6,3 %. Психичната болестност, в широкия смисъл на това понятие, е с много висок дял – 48,7 %.
Данните показват още сериозни смущения в съзряването и развитието на костно-скелетната система, изразено чрез увеличаване процентният дял на гръбначните деформации /кифози и кифосколиози/ – от 15,0 % до 25,0 %.
Данните показват един много тревожен факт – началото на хроничните страдания се слага още в детската градина – 66,9 % и в начална училищна възраст – 35,0 %. Известно е обаче, че колкото в по-ранна възраст започне едно хронично страдание, толкова по-тежка е неговата прогноза в бъдеще.
Научните ни проучвания сочат още, че съвременните ученици са обременени с много и различни по своя негативен характер рискови фактори, които действат комплексно и почти постоянно и много трудно могат да бъдат отстранени. Такива са нездравословният начин на живот, нерационалното хранене, перманентно действащият стрес, екологично замърсената среда, вредните навици и привички /тютюнопушене, употреба на алкохол, наркомании/ и др. Според получените експериментални данни по-голямата част от учениците са обременени с 5 до 15 и повече негативни рискови фактори, което създава предпоставка за последващо включване на тези ученици в групата на хронично болните.
Данните сочат още, че нивото на физическото развитие на децата в училищна възраст /6-18 г./ сега, в сравнение с поколението техни връстници отпреди 10 години, изразено чрез основните антропометрични показатели /ръст, телесна маса, гръдни обиколки, обиколка на ръка, обиколна на талия и др./ е значително снижено, както е снижено и нивото на физическата дееспособност /сила, бързина, издръжливост и др./. Сравнението е направено с референтните стойности на Национално изследване на физическото развитие, физическата дееспособност и нервно-психическата реактивност на населението на Република България от 0 до 70 години.
От особено значение е един много важен по отношение на здравното състояние факт. При всички изследвани деца в училищна възраст се регистрират статистически значими по-високи стойности на гръдната обиколка при “вдишване” /88,4 % от случаите/, по-ниски стойности при “издишване” /84,0% от случаите/ и значително по-високи стойности за показателя “дихателна разлика” /до 100 % от случаите/, в сравнение с техните връстници, отпреди 10 години. “Дихателната разлика” е най-важният функционален параметър, показващ ефективността на дихателния процес. Повишените стойности на параметъра “дихателна разлика” при съвременното поколение ученици показват, че те използват в максимална степен дихателния капацитет на белия си дроб и то в състояние на покой, т.е., дишат като “риба на сухо”. Тези настъпили промени в дихателните показатели при едно допълнително физическо натоварване могат да поставят децата и подрастващите в рисково състояние по отношение на здравето, тъй като белия дроб не би могъл да отговори адекватно на повишените физически изисквания. Освен това трябва да се има предвид и това, че днешните деца и подрастващи живеят в условията на екологично замърсена и с намалено съдържание на кислород във въздуха околна среда, което допълнително затруднява най-важната за живота и здравето жизнена функция – дишането.
Искам да спра Вашето внимание и върху едно тежко хронично заболяване, характерно за възрастните, което, обаче, се насочва днес и към детско-юношеската възраст – остеопорозата. Известна както на лекарите, така и на обикновените хора, като физиологично състояние на старостта, остеопорозата сега се превръща в заболяване на почти всички възрастови групи от населението, като началото й се залага още в детската възраст.
По данни на Световния конгрес по проблемите на остеопорозата /Лисабон, май 2002 г./, остеопорозата сега заема вече 2-ро място в света, като измести раковите заболявания, нареди се след сърдечно-съдовите заболявания и настойчиво се стреми към 1-то място.
Кои са факторите и дейностите в детството и юношеството, които могат да предпазят децата от остеопороза в по-късна възраст? Отговорът е: Активното движение! Здравословното хранене! Пребиваването на слънце и чист въздух, сред природата!
От всички горепосочени фактори особено и изключително важено значение има факторът движение. Той заема първенствуващо място за провеждане на ефективната или т.н. “стратегическа” /още в детството и юношеството/ профилактика на остеопорозата. Защото профилактиката на остеопорозата може да се извършва само и единствено в детството и юношеството, когато се формира и изгражда костно-скелетната система, натрупва се максимално количество костна маса, т.н.”пикова костна маса”, от която зависи здравината на костите. Пропусне ли се този период ефектът от приложената двигателна активност в по-късни етапи е многократно по-малък. Особено неблагоприятно е, че сега 50,98% от децата в училищна възраст са силно обездвижени. Не трябва да забравяме, че чрез активното движение се изграждат и формират защитните качества на костта – якост, гъвкавост, устойчивост, еластичност. Движението води до огъване, притискане, разтягане, извиване и пр. на ламинките на костта, в резултат на което те постепенно се тренират, стават все по-издържливи и по-устойчиви на всякакъв вид натоварвания и външни въздействия. Тези настъпили положителни промени в качествата на костта се кодират по биохимичен път в структурата на костната клетка, променят нейната функционална характеристика и остават ценен защитен морфофизиологичен капитал за целият последващ период от живота. По този начин костите са успешно защитени от костни заболявания, фрактури, травми и други, тъй като притежават функционална устойчивост и голямо жизнено съпротивление.
Ето защо особено важно е учениците в съвременното българско училище да спортуват активно. Необходимо е да се даде голям приоритет на спортната и физкултурната дейност, като особено важна профилактична дейност не само в битката срещу остеопорозата, но и в битката с всички хронични заболявания. Ежедневната физическа активност подпомага още и пълноценното и хармонично физическо развитие на учениците, изгражда високо ниво на физическа дееспособност. За съжаление днес световните проучвания сочат, че 80,0% от времето на денонощието учениците прекарват в обездвижено състояние – пред компютърния и телевизионен екран и пр.
Регистрираните сериозни нарушения в здравното състояние, физическото развитие и физическата дееспособност в съвременното поколение деца и подрастващи в училищна възраст налагат необходимостта от прилагането на своевременни здравно-профилактични и лечебни дейности а именно:
- Да се възстанови статутът на “Училищното здравеопазване” с оглед осъществяване на пряк и своевременен здравен контрол, ранна диагностика, профилактика, диспансеризиране и наблюдение на хронично болните, на рисковите групи, вкл. и на практически здравите ученици отстрана на високо компетентен медицински специалист /и то непосредствено в процеса на самото обучение на учениците/ какъвто е училищният лекар. По този начин ще се създадат условия за системно и пълноценно провеждане на ежегодните антропометрични измервания и профилактични медицински прегледи в училищата.
- Да се въведе в системата на средното образование у нас здравно- просветно обучение на учениците, под различни форми, с оглед формиране на знания и навици за здравословен начин на живот още от най-ранно детство. Изградените в детството здравни стереотипи ще останат като здравни навици за цял живот.
- Да се подготви и реализира по възможност “Национална програма за промоция и профилактика на здравето и лечение на хроничните болести при децата и подрастващите в РБългария”, включваща срочни /неотложни/ и далечни /перспективни/ цели.
С този взаимообвързан комплекс от дейности бихме могли да опазим и възстановим здравето на децата,бихме могли да гарантираме нашето и тяхното бъдеще.

Източник:http://medicina-bg.info/?p=885