Лупусът – загадъчната болест с непредсказуем ход

Революционно откритие подобрява значително живота на пациентите

 

Лупусът е автоимунно заболяване, което може да засегне различни органи. Симптомите му могат да варират. Според специалистите при лупуса може да се наблюдава периодично влошаване на симптомите и ремисии, когато пациентът се чувства по-добре. Заболяването може да има от лека до живото-застрашаваща форма.

Заболяването е свързно с особености на имунната система

 Т.нар. Б-клетки се произвеждат от самия организъм. Те представляват “втора линия” от имунната защита на тялото. Б-клетките произвеждат антитела, които се борят с чуждите антигени в тялото. При лупуса обаче антителата атакуват собствения организъм, което води до увреждане на кожата и различни органи на болния.

След като става ясно, че Б-клетките са проблем, се правят опити за блокиранто им. Практиката показва, че подобно действие води до сериозен спад в имунната защита на пациента, което усложнява състоянието му.

За да се активира Б-клетката е нужен специфичен протеин, познат под кода TNFLSF13B. Протеинът е познат и като Б-лимфоцитен стимулатор (BlyS).

Революцията в лечението идва след 50 години проучвания

Стандартното лечение на заболяването се провежда с имуносупресия, кортикостероиди, нестероидни противовъзпалителни медикаменти, антималарици.

Близо 50 години учените се борят за създаването на лекарства, които да дадат възможност за по-добър живот на хората с лупус. През 1996 г. стартират множество проекти за изобретяването на лечение на базата на моноклонално антитяло. Само два от проектите се оказват успешни.

На този етап обаче има само един нов медикамент, с който пациентите могат да бъдат лекувани - belimumab. Лекарството вече се прилага в САЩ, тази година беше одобрено за терапия и в Европа. Медикаментът представлява моноклонално антитяло, напълно идентично с човешкото, което действа върху BlyS и така успешно намалява активността на заболяването. Проучване сред 1700 пациента сочи, че лекарството има успех при намаляване на обострянията на лупуса, усещането за умора, органната симптоматика и нуждата от прием на кортикостероиди. Тестовете показват, че на втория месец на приемане на лекарството рискът от обостряне на заболяването спада значително. Добрата новина е, че до този момент

значителни странични ефекти не са отчетени

В момента belimumab се прилага при пациенти, които нямат тежка активност на лупуса и сериозна увреда на нервната система, но ревматолозите прогнозират, че скоро ще бъде разширен кръга от болни, които да го приемат.