Доц.Троев е-началник на Клиника по физиотерапия и рехабилитация на ВМА. Председател е на Републиканското дружество по физикална медицина, което сега е Асоциация по физикална медицина. Главен редактор на списание “Физикална медицина”. Вече втора година Военномедицинска академия организира безплатна групова рехабилитация за пациенти с анкилозиращ спондилит съвместно с пациентски организации. Доц.Троев даде интервю специално за сайта на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България – revmatologia.org.
- По повод годишнината на Военномедицинска академия получихте награда...
- Да, от Лекарския съюз. Наградата е свързана с това, че трети мандат съм председател на Лекарския съюз на ВМА. Винаги сме отстоявали позициите на колегите, които работят тук. Винаги сме имали подкрепата на ръководството на ВМА, когато сме решавали въпроси, касаещи Лекарския съюз.
- Работите активно и с пациентските организации…
- С инсултноболните, с пациентите с хронична обструктивна белодробна болест, болните от болест на Бехтерев и Организацията на пациентите с ревматологични заболявания. От следващата година започваме да работим и с хора с метаболитен синдром. Идеята е да ги обучаваме, както правим и с пациентите с болест на Бехтерев. Плануваме и два курса – през май и октомври 2012-та, за обучение на лекари – специалисти по физикална терапия за метаболитeн синдром. Ние сме единствената клиника в България, която подпомага пациенти по такъв начин и то безвъзмездно. Провеждаме обучения на пациентите как да се справят със заболяванията си, какво да правят, какво не бива да правят и т.н. Тези обучения се провеждат от ерготерапевти и рехабилитатори.
- Колко дена минимум трябва да се прилага рехабилитацията, за да има ефект?
-Зависи от заболяването. Обикновено един рехабилитационен прецес зависи от състоянието на пациента, зависи и от неговия потенциал. Но предвид и изискванията на Касата, продължителността е около 2 седмици. Има и по-тривиални неща като гонартоза, периартрит, които можем да ги решим и по-бързо. Но, представете си една ендопротеза – мога ли да кажа, че за 10 дни ще се свърши работа – ендопротеза на колянна и на тазобедрена става...
- При някои пациенти с ревматологични заболявания се налага смяна на ставата. Как протича процеса на възстановяване?
- Основно, след ендопротезирането, започваме ние рехабилитацията, но след това тя продължава в центровете с минерална вода – Хисар, Велинград, Наречен, където пациентите могат да продължат водолечението, което е много важно. Така че, ние не провеждаме лечението от начало до край. При нас рехабилитацията протича докато пациентът е с двете патерици, след това минава на една, след това може да се продължи в тези рехабилитационни центрове.
- Всички видове артрит ли подлежат на рехабилитация?
- И серопозитивните и серонегативните артрити подлежат на рехабилитация. Тук включваме и псориатичния артрит, не само ревматоидния, както и инфекциозните артрити.
- Какво е най-важното, което пациентът трябва да знае за рехабилитацията?
- Според мен най-важно е пациентът да вярва на човека, който работи с него и да му се довери напълно. Важно е пациентът да сътрудничи на рехабилитатора. Не сътрудничи ли пациентът в своето лечение, ще се опорочат и най-добрите резултати. Той трябва да има желание да оздравее, с желание да идва при нас на рехабилитация. Защото лечението е процес, в който по СЗО и другите класификации, участват много хора, но накрая е вписан и самият пациент, който влиза в рехабилитационния екип. Той не е отделен, той трябва да има дисциплината и желанието да идва редовно на процедури.
- Какво трябва да се прави във времето между рехабилитациите?
- Пациентът не може да идва целогодишно на рехабилитация. Той трябва да прилага това, което е научил по време на рехабилитационния процес, особено при серонегативните спондилоартрити като анкилозиращия спондилит – в къщи ежедневно трябва да се правят научените упражнения и указанията, които сме дали – да се спазват. Това са плуването, спането на твърдо легло, незастояването на едно място – на всеки час 10-15 мин. да има движение; при жените – обувките да са удобни, с по-нисък ток, отказване от тютюнопушене и т.н.
- Има ли разлика между рехабилитацията при серопозитивните и серонегативните артрити?
- Има една голяма черта, както навремето е имало разделение между Западен и Източен Берлин. Т.е. серопозитивни – тук е ревматоидният артрит, от другата страна, серонегативни – болест на Бехтерев. Нищо общо няма! При серонегативните спада и псориатичният артрит, болест на Райтер и т.н. Обикновено серонегативните артрити имат по-малко засягане на вътрешните органи, за разлика от другите, които са системни. Носителството на антигена HLA B27 не прави заболяването серопозитивно. Дори и някои лекари правят грешки в това отношение.
И серопозитивните и серонегативните артрити си искат лечение – грижи, рехабилитация, медикаменти. Заболяванията трудно могат да се сравняват, но при серонегативните артрити прогнозата е много по-добра и много повече зависи от самия пациент. Там кинезитерапията има изключително значение – не говорим само за рехабилитация. Човекът трябва да е обучен, да си прави упражнения в къщи, веднъж в годината да идва при нас – ако е забравил нещо да си го припомни или да научи нещо ново. И веднъж в годината трябва да се прави балнеолечение, когато процесът на възпаление не е толкова изразен, калолечение. Говорим за серонегативните артрити.
Всичко се постига със знаещи и можещи хора и пациенти, които сътрудничат.
- С какво е по-различна груповата от индивидуалната рехабилитация?
- При груповата рехабилитация го има емоционалният момент, което помага доста. Правят се групи от по 4-5 човека с дадено заболяване. Ако дадено упражнение не може да бъде направено от някой член на групата, упражненията спират, изкчаква се човека. След рехабилитацията групата се събира, коментира помежду си упражненията, обменя се полезна информация, ако имат придружители, те също беседват помежду си. Това е метод, който се използва в развитите страни за социално значимите заболявания. Добре е капацитетът на хората в групите да е еднакъв, за да могат да правят определени упражнения заедно.
- Какво бихте пожелали на хората с ревматологични заболявания в България?
- Пожелавам им весело посрещане на Новата Година. Да имат доверие в нас. Никой лекар не мисли лошо за пациентите си. За жалост има грешки, но не мисля че това би могло да бъде умишлено. Това ни е призванието – да се грижим за хората, които имат нужда от нас. Нека има взаимно уважение.