Водата има пряка връзка с автоимунните заболявания

Теорията на д-р Батманджелидж за обезводняването и как можем сами да си помогнем, за да се чувстваме по-добре

Представяме ви извадки от книгите на д-р Батманжелидж,'Ти не си болен, а просто жаден'и'Водата лекува, лекарствата убиват'. Д-р Ф. Батманжелидж завършва Лондонския университет, студент на Александър Флеминг шотландски учен, носител на Нобеловата награда за откриване на пеницилина. Това, което д-р Ф. Батманжелидж представя в своите книги е резултат от двадесет годишна непрекъсната изследователска дейност и учение.

Много дегенеративни състояния, които не разбираме, носят етикета ”автоимунни болести”. Това буквално означава, че тялото само атакува себе си без видима причина или по скоро без причина, известна на медицината. Ние никога не сме считали дехидратацията за състояние на телесната физиология, водещо до някаква болест. Не сме стигнали досега още до простото и естествено решение на тези проблеми. Аз изучих едно от тези болестни състояния, носещо етикета ”лупус” и публикувах резултатите си в книгата ”АБВ на асмата, алергиите и лупуса.” В тази книга аз обясних защо считам, че автоимунните болести трябва да се разглеждат като състояния, възникващи в резултат на продължителна непреднамерена дехидратация и нейните метаболитни усложнения. При дехидратация (обезводняване) някои жизненоважни елементи се използват като антиоксиданти, за да неутрализират токсичните отпадъци, които не са могли да бъдат изхвърлени поради намаленото ниво на уриниране. С времето резервите от тези жизненоважни елементи стават оскъдни. В същото време някои от по маловажните тъкани на тялото притежават такива елементи в асимилирана форма. Тези тъкани са принудени поради необходимост да се разделят със скъпоценните си елементи, за да бъдат използвани на други по важни места. Целият процес се основава на принципа на приоритетите. В условията на недостиг на жизненоважните елементи тялото изпада в състояние на автоканибализъм, който може да доведе до развитие на така наречените автоимунни болести като например лупус. Някои тъкани в тялото претърпяват процеси на химическо разграждане, за да се компенсира нуждата на тялото и по специално мозъка от липсващи елементи. Тялото винаги поставя мозъка на първо място.

Увреждане на инсулинопродуциращите клетки на панкреаса например води до повишаване нивото на захарта в кръвта и развитие на диабет,

но в същото време този процес води до дехидратация на други тъкани. Така до мозъка достигат по-големи количества захар и вода. Някои неврологични състояния като множествена склероза, болестта на Алцхаймер, мускулна дистрофия, Паркинсова болест, болестта на Лу Герик (вид склероза) се развиват по подобен начин.

Проявите на обезводняване на организма и последиците от него

Пагубното действие на хроничното обезводняване се провява в четвъртото измерение, т. е. във времето. Ако са установени навреме, тези състояния могат да се окажат обратими. За да заяви, че не му стига вода, човешкият организъм използва четири вида средства:

- Възприемани индикации (симптоми)

- Програми за борба с физиологичната дехидратация

- Аварийни сигнали

- Усложнения от хроничното обезводняване

Възприеманите симптоми за недостиг на вода включват: умора, която не е следствие от някакви усилия (например чувство за жажда сутрин, когато не ви се става от леглото); безпокойство, възбуда, раздразнителност, депресия, безсъние, влечение към газирани напитки, алкохол и дори силни наркотици, а също страх от открити пространства — това са далеч не всички реакции на мозъка спрямо проблемите относно съхранението и регулирането на водата.

В списъка на програмите за борба с физиологичната дехидратация и разпределянето на ресурсите влизат: запекът, алергиите, астмата, повишеното кръвно налягане, диабет от втори тип и автоимунните заболявания.

 Аварийни сигнали - към признатите неотдавна сигнали за регионална жажда се отнасят: стомашните киселини, ревматоидните болки в ставите, болки в гърба, мигрената, болките при колит (възпаление на дебелото черво), фибромиалгичните болки (болки в мускулите) и ангинозните болки (при стенокардия).

Усложненията от хроничното обезводняване са твърде разнообразни и включват: затлъстяване, хемороиди, образуване на холестеролови плаки и поразяване на артериите, диабет първи тип, а също сериозни неврологични разстройства като болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон, множествена склероза, неврит, флебит (възпаление на вената), лимфоми (злокачествени образувания на лимфната тъкан), различни видове рак и много други.

С оглед на това как различните органи сигнализират за недостига на вода, медиците саразделили човешкото тяло на сфери на интересите на многобройните тесни специалисти. Представителите на всяка от тези групи използват свои начини за

изследвания в рамките на своята „територия'. Фармацевтичната индустрия е взела под крилото си терапевтите и се занимава с разработването на лекарствени препарати предимно за тази област на медицината. Затова когато сигналите за обезводняване

идват от повече от един орган или част на тялото, пациентът трябва да се обръща към много специалисти, като всеки от тях лекува симптома, отговарящ на неговия тесен профил. В резултат човек е принуден да взема най-различни таблетки и да премине

множество лечебни процедури, за да отстрани една обща причина за всички симптоми - обезводняването.

 Как да пием вода?

 Повишеният прием на вода е свързан с увеличено производство на урина и евентуална загуба на сол и други минерали. Необходимо е да прибавяте достатъчно сол към храната си. Не забравяйте, че състоянието на вашия организъм през всяка фаза от живота ви е резултат на поредица от химически реакции. Клетките на тялото са като гъбите, необходимо им е време, за да поемат достатъчно вода.

На един килограм телесно тегло се падат 30 мл вода

 Например при тегло 70 кг се приема малко повече от 2 литра вода дневно (2.1 л.). На 2 литра вода се прибавя половин до една чаена лъжичка сол (натурална морска или каменна сол) в зависимост от нуждите на организма. Когато организмът ви е наситен с достатъчно сол ще имате нужда само от натурална вода. Вода се пие половин час (30 мин.) преди ядене (1-2 чаши) и 2.5 часа след ядене (1-2 чаши). Сутрин след ставане от сън трябва да изпиете 2 чаши вода, за да компенсирате загубите на вода по време на сън от дишането и изпотяването. За да има максимален ефект се препоръчва режима на пиене на вода да се спазва точно.

Източник: http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/блог/date-range/march-2011/leaky-gut-syndrome.html