Над 1,7 млн. българи в момента са с неадекватно диагностицирани и лекувани симптомни артрози на колянната и тазобедрената става. Нараства броят на хората, които се лекуват единствено симптоматично по повод на болкови състояния в гърба и кръста. Достъпът до консултация с ревматолог е силно ограничен, същото се отнася и до лабораторните и образните изследвания, заплатени от здравната каса. Намалява делът на пациентите с остеопороза, които се лекуват пълноценно и днес те са не повече от 11-12 хиляди. Същевременно броят на недиагностицираните случаи на остеопения вероятно надхвърля 380 хиляди, което означава, че до няколко години тези хора ще имат още по-сериозни здравословни проблеми и ще бъдат в тежест на семействата си и на обществото. Тези данни бяха огласени по време на журналистически семинар в рамките на проекта „Сила за живот” на фармацевтична компания МSD – България.
„Забавянето на диагнозата при пациентите с тежки ревматологични заболявания като болестта на Бехтерев например понякога е от порядъка на години и това е един много сериозен проблем, за който трябва да се търси подходящо решение”, подчерта националният консултант по ревматология проф. Рашо Рашков. Той поясни, че при сега действащата система за специализирано извънболнично консултиране, пациентите с оплаквания от болки в опорно-двигателния апарат по неясни причини се насочват първо към ортопед или невролог, понякога и към ендокринолог. Най-често се поставят диагнози като дископатия, радикулит, ишиас, като по този начин разпознаването на истинската причина за това състояние се отлага за неопределено време - до момента, в който болният попадне на точното място, т.е. в кабинета на ревматолога.
Въпреки нарастващите възможности на образната диагностика, все още у нас е рядкост прилагането на магнитно-резонансното изследване, подчерта ревматологът. Той поясни, че ЯМР се утвърждава като високоинформативен и точен метод за диагностициране на острия възпалителен процес както в костта, така и в ставите – т.е. предоставя точни данни за наличието на сакроилиит, спондилит и спондилодисцит. Така днес се приема, че конвенционалната рентгенография и компютърната томография на гръбнака и сакроилиачните стави са по-скоро методи за откриване на структурни промени, настъпили в тях. „В съвременната ревматология все повече се налага понятието „ранен” (не-рентгенологичен) стадий на болестта на Бехтерев и е редно да си дадем сметка, че разполагаме с реална възможност навреме да го докажем и да предприемем правилното лечение”, обобщи проф. Рашков.
За съжаление, независимо от факта, че модерните биологични средства за анти-TNF терапия са регистрирани у нас, те все още остават недостъпни за голяма част от пациентите поради административни пречки и ограничения, подчертаха Боряна Ботева и Цвета Апостолова от пациентската организация на болните с ревматологични заболявания. В България все още няма проведени епидемиологични проучвания върху болестта на Бехтерев, няма и регистри на пациентите с тази диагноза или с друго ревматологично страдание. Особено притеснителен факт е и намаляващият брой ревматолози, които сключват договор за работа с НЗОК – около 30% от лекарите с тази специалност в извънболничната помощ не желаят да работят по този начин, очаква се още техни колеги да преминат изцяло в частния или в болничния сектор, посочиха още от пациентската организация.
На 5 май за пореден път тя ще се включи в инициативите, с които се отбелязва Световния ден за борба с болестта на Бехтерев.
Източник: http://zdrave.net/Portal/News/Default.aspx?evntid=5PNyiHD4ovU%3D