„Порастване или остаряване – моята тайна за здравословен живот с ревматично заболяване или заболяване на опорно-двигателната система“

                                                                      Награда на името на Едгар Стийн 2013

„Порастване или остаряване – моята тайна за здравословен живот с ревматично заболяване или заболяване на опорно-двигателната система“

Есе-победител от Мете Тофт, Дания

 

При основаването на Световната здравна организация (СЗО) през 1948 г. под покровителството на Обединените нации възникнала необходимостта, разбира се, да се даде определение за „здраве“ в нейния устав. Измислили следната грандиозна дефиниция: „Здраве е състояние на пълно физическо, психическо и социално благосъстояние, a не само отсъствие на болест или недъг.“

Това определение е получило много критики през годините, не само защото е нереалистично, но и защото дефинира по-скоро щастието, отколкото здравето. Тези от нас, които са били диагностицирани с определено заболяване, намираме за особено проблематичен и ядосващ факта, че, според СЗО, ние – по дефиниция – не можем да сме здрави, понеже сме болни.

Темата за тазгодишното състезание на името на Едгар Стийн явно предполага друго определение за здравето като отправна точка – определение, при което здравето и заболяването не са антоними, а здравето е нещо, към което можем да се стремим, независимо дали сме болни или се чувстваме добре. Ура! Напълно съгласна съм. Разбира се, че е възможно да се чувстваш здрав, дори ако си болен, по същия начин, както някой може да бъде нездрав дори ако, по документи, е добре. Ето някои от моите съвети за това как да извървим пътя от люлката до гроба в относително добро състояние, въпреки хроничното ревматично заболяване.

Здравна тайна номер 1:

Не се тревожи – бъди щастлив!

- Кажи ми, как можеш да седиш там и да се усмихваш, когато имаш всичките тези болести, с които трябва да се пребориш? – ме попита една съседка наскоро, когато си пиехме кафето заедно.

Не искаше да ме обиди, просто беше искрено озадачена. Този въпрос ме завари напълно неподготвена. Какво бих могла да й отговоря? „Извинявай, сгреших, няма да го правя пак!“ или „Ами, нали знаеш, просто си слагам смелата физиономия, когато съм в добра компания!“ Не. След кратка пауза за размисъл, можех да й кажа само истината:

- Просто съм си такава!

Още веднъж ми беше напомнено колко съм щастлива, тъй като по душа съм си такава, безгрижна. Но въпреки това смятам, че положителната нагласа към живота е нещо, което можеш да избереш съзнателно и към което да се опитваш да се придържаш. Това винаги ти се отплаща, защото прави живота толкова по-лесен, независимо дали си болен или здрав.

Тази жизнерадостност ми помогна да остана в добър дух, когато, през есента на 2005, бях повалена от нещо, което си мислех, че е грипна атака. Оттогава за състоянието ми заваляха диагноза след диагноза. Бях на 48, когато, изведнъж, от здрава и силна станах болна и окаяна.

Системен  лупус еритематозус беше първата интересна диагноза, с която трябваше да се запозная, както и с няколко допълнителни диагнози една след друга: между тях бяха синдром на Сьогрен, синдром на Хюз, остеопороза, причинена от стероиди, и дисковиден лупус.

По времето, когато се чувствах най-болна и изтощена и не можех да правя много други неща, ми хрумна идеята да се подложа на някакъв вид терапия чрез смях. Не ми идваше отвътре да се смея гръмко на всяко нещо, както могат някои хора. Вместо това си намерих смешни книги, филми и телевизионни сериали, като бях твърдо решена да се смея дълго и силно, ако нещо е дори мъничко забавно. Смеех се като побъркана – и трябваше да успокоявам съпруга си, който първоначално беше притеснен, че го правя нарочно.

Дали работи? Да. Пробвайте и вие и ще видите! Много е трудно да размишляваш върху нещата и да останеш напрегнат, когато се смееш с цяло гърло, нали? Но даже не е нужно и толкова много. Просто опитайте да се усмихнете широко. Не се ли чувствате по-добре вече?

Здравна тайна номер 2:

Препоръките за здравето ще Ви помогнат само, ако ги следвате

Чудя се дали съм единствения човек, на който му е писнало да слуша приказките за здравето и отслабването. Уморена съм от телевизионни програми за хора, които трябва да отслабнат, вместо истински забавни програми, които да ни накарат да се смеем. Уморена съм от лъскавите снимки в женските списания на красиви, успешни хора, които се хранят и се движат правилно в елегантни спортни екипи и ни показват как се прави.

Честно казано, това просто е твърде посредствено и прекомерно. Възрастни хора, на които им трябва личен консултант, за да ядат разумно, и други възрастни хора, които посвещават доста от часовете си на това да се поддържат в добра форма и да изглеждат добре? Нямаме ли по-важни неща, които да постигнем тук на земята, в краткото време, което ни е отредено? Достатъчно!

Чули сме всички препоръки за здравословен живот, отново и отново. Дали ще ги възприемем, зависи от нас. Независимо дали си болен или здрав, със сигурност можеш да намериш множество оправдания за лошия си късмет. Но едно нещо е сигурно: здравните препоръки могат да помогнат само, ако ги спазваш, никой не може да го направи вместо теб – нито майка ти, нито лекаря ти, нито дори леля ти Нели.

Ако искаш да спреш да пушиш, просто вземи решението и го направи.

Ако искаш да се храниш по-здравословно, купувай и консумирай само здравословна храна.

Ако искаш да отслабнеш, просто яж по-малко и проверявай теглото си сутрин и вечер.

Ако искаш да напълнееш, просто яж повече и проверявай теглото си сутрин и вечер.

Ако искаш да се движиш повече, просто стани от дивана, изключи телевизора, излез от Фейсбук, и започвай с упражненията!

 

Наслаждавай се на по-здравословен живот, вместо да се самосъжаляваш – и използвай новата енергия, която това ти дава, за да правиш някои от нещата, които искаш.

Но, преди всичко: прави това, което те прави щастлив!

 

превод :Даниела Михайлова

източник :http://www.eular.org/myUploadData/files/Edger%20Stene%20Prize_Booklet%202013%20(Online).pdf