Установяването на болестта често отнема повече от шест години
Автор: Шейла О‘Конър
В началото на 20-ти век шведският лекар Хенрик Сьогрен пръв описва случаи на жени с артрит, страдащи от сухота в очите и устата. Днес ревматолозите знаят много повече за синдромът, наречен Сьогрен.
Повечето усложнения при синдром на Сьогрен се получват заради намалената секреция на слюнка и сълзи. Пациентите със сухота в очите са поставени на по-голям риск от инфекции в очите и могат да получат трайни увреждания. Сухотата в устата пък води до проблеми със зъбите, гингивит (възпаление на венците) и гъбични инфекции на устната кухина, които могат да причинят усещане за болка и парене. Някои пациенти страдат периодично от болезнено подуване на слюнчените жлези около лицето.
Усложнения в други части на тялото рядко се появяват при пациенти със синдром на Сьогрен. Болка и сковаване на ставите с леко подуване би могло да се появи дори при пациенти, които нямат ревматоиден артрит и лупус. Понякога се появяват симптоми като обриви по ръцете и краката, свързано с възпалението на малки кръвоносни съдове (васкулит) и възпаление на белите дробове, черния дроб, бъбреците. Такава симптоматика се появява рядко и е трудна за диагностициране. Неврологичните усложнения, които причиняват безчувственост, мравучкане и слабост също са характерни за хората със Сьогрен.
При хората с това заболяване има по-чести случаи на заболяване от лимфома.
Лесно ли е да се диагностицира синдромът на Сьогрен?
Синдромът на Сьогрен често остава недиагностициран или подценяван.
Ранната диагноза и лечение са важни са избягването на усложнения. Симптомите на синдрома може да се припокриват с тези на заболявания като лупус, ревматоиден артрит, фибромиалгия, синдром на хроничната умора и множествена склероза. Още повече, че сухотата може да се появи по други причини, като странични ефекти от лечение с антидепресанти или с медикаменти за високо кръвно налягане.
Освен това, тъй като не всички симптоми са постоянно налице, и тъй като Сьогрен може да включи няколко системи на организма, лекарите и зъболекарите често разглеждат симптомите поотделно и не могат да различат наличието на системното заболяване. Средностатистически, времето за диагностициране от появата на симптомите до диагнозата е над 6 години.
По статия на irishhealth.com