По случай Световния ден на ревматоидния артрит ви представяме още информация.
Как известни личности се справят с ревматоидния артрит, прочетете в статията
Археологическите проучвания представят доказателства за наранявания, дегенеративни заболявания, инфекции и тумори в древните скелети, но все още не са открити следи от ревматоиден артрит.
„Не е ясно колко „стар“ е ревматоидният артрит“, казва професорът по ревматология и микробиология/имунология от Университета на Северна Каролина при Чапъл Хил Нортин Хейдлър. „Колкото повече се търси назад в историята, толкова по-ясно става, че той липсва.“
Ето списък с известни личности, които са се борили със заболяването в по-новата история (първият потвърден случай на РА е в късния 19-ти век.)
Люсил Бол
Червенокосата комедиантка е поразена от ревматоиден артрит като тийнейджър, докато се е опитвала да пробие като модел. Въпреки, че лекарите я диагностицират с РА има съмнения дали Първата дама на телевизията, както са я наричали, е имала точно тази болест. (По това време кръвните тестове не са били открити, и Бол никога не развива деформации на ставите.)
След утихването на силна криза с болки в краката, които са правили ходенето невъзможно, Бол се премества в Холивуд и стартира кинокариерата си.
Розалинд Ръсел
Ръсел има дълга и успешна кариера на сцената и екрана. Но през 60-те години, тежки здравословни проблеми, включително и агресивен ревматоиден артрит, я карат да се откаже от актьорството.
Ръсел не крие борбата си със заболяването и участва в медицински проучвания за ревматоиден артрит. През 1978 г., две години след като умира от рак на гърдата, Конгресът на САЩ отбелязва усилията й като основава Център за изследвания на артрита „Розалинд Ръсел“ при Университета на Калифорния в Сан Франциско.
Пиер Огюст Реноар
Френският импресионист е може би първият добре документиран случай на ревматоиден артрит в историята, според проф. Хейдлър. Към края на живота си за Реноар често е трудно да рисува заради силните пристъпи на заболяването, които са карали пръстите му да се свиват. Но Реноар продължавал да прави картини, като понякога е връзвал четката за ръката си.
Художникът има малигнен ревматоиден артрит, което означава, че болестта се разпространява отвъд ставите и засяга кожата, нервите, кръвоносните съдове и дори вътрешните органи. Реноар умира от усложнения на 78 години.
Едит Пиаф
Френската певица страда от редица здравословни проблеми, включително и ревматоиден артрит. Което вероятно е довело до зависимостта й от морфин и други болкоуспокояващи.
В биографичния филм за Пиаф от 2007-ма La Vie en Rose, е пресъздадена борбата й със заболяването, което я покосява на 30 г.
Катлийн Търнър
Актрисата разбира, че страда от остър ревматоиден артрит на 45 години, през 1993 г.
В автобиографията си, наречена „Изпрати си рози“, тя описва как болестта тотално убива сексуалния й живот и води до зависимостта й от алкохол. Търнър казва, че упражненията са й помогнали да започне да се справя с болестта, докато лекарствата държат артрита под контрол. Звездата съветва хората, които подозират, че може да имат заболяването да действат бързо и да си пуснат изследване за ревмофактор. „Направете си тест колкото може по-рано“, казва тя за USA Today през 2001-ва.'Това е просто един кръвен тест.'
Джеймс Кобърн
РА поразява жените 2.5 пъти по-често от мъжете, но това не означава, че мъжете са се отървали от това заболяване, дори и популярните мачо-звезди от киното. След като участва в уестърни и шпионски филми през 60-те и 70-те, Джеймс Кобърн се оттегля временно от актьорството през 80-те, заради ревматоиден артрит.
Но през 1990 г. е отново готов да играе, печелейки Оскар през 1998 г. за участието си във филма „Мъчение“. Зад кулисите Кобърн твърди, че медикамент, наречен MSM и режим с холистично лечение е „излекувал“ неговия артрит. Актьорът умира през 2002 г. от инфаркт.
Дороти Хочкин
„Тази невероятно брилянтна британка е била пионер в рентгеновата кристалография“, казва проф.Хейдлър. „Тя е навлязла в най-трудната от най-трудните науки“. Хочкин е използвала новата за тогава научна техника, която комбинира математика, физика и химия, за да се идентифицира триизмерната структура на важните биологични молекули, включително пеницилин и инсулин. Тя печели Нобелова награда за химия за описването на структурата на витамин В12.
Дори след като ревматоидният артрит поразява ръцете и стъпалата й, тя продължава да пътува и да работи за каузите, които е подкрепяла, включително световното разоръжаване, до смъртта си през 1984 г.
Питър Пол Рубенс
Известният фламандски художник от седемнайсти век вероятно е страдал от РА. Рубенс се оплаквал от ревматизъм, който на моменти го приковавал към леглото, но според някои експерти, симптомите говорят за ревматоиден артрит.
Също, ръцете на хората в картините му в последните 30 години от живота му, имат характеристиките на деформирани от прогресивен ревматоиден артрит.
Според проф.Хейдлър обаче става дума за „стилистично решение, а не за изобразяване на подути стави“.
Кристиян Барнард
Известен заради първата сърдечна трансплантация от човек на човек през 1967 г., южноафриканският хирург приключва кариерата си през 1983 г., когато заради ревматоиден артрит вече не може да продължи да оперира. Барнард е диагностициран първоначално през 1956 г.
Откровен критик на апъртейда, казва че никога не е печелил Нобелова награда, защото е „бял южноафриканец“.
Раул Дъфи
Художникът се раболява през 1935 г., когато златните соли са били основно лечение на болестта. Когато статия в списание Life разкрива болестта му пред широката публика, той бива поканен в Бостън и през 1950 г. участва в изпитания на кортикостероиди.
Терапията му дава повече енергия и възвръща апетита му. Дъфи дори рисува картина, наречена 'La Cortisone' която е дарена на фармацевтичната фирма, произвела медикамента.
Художникът продължва да се лекува със стероиди до края на живота си и се чувства по-добре, но и получава страничните ефекти, които днес са познати и правят тези медикаменти временна мярка, а не лек, за какъвто са смятани в началото.
По статия на health.com, автор: Anne Harding