Хората с псориатичен артрит, които се диагностицират със закъснение може да са с повишен риск от усложнения и увреждания в сравнение с пациентите, които са диагностицирани бързо. Това пише на сайта си Arthritis Research UK в статия от 14-ти февруари, 2014 г.
Всъщност това е заключението, до което е довело ново проучване, направено в Университетска болница Сейнт Винсънт в Дъблин, която цели да оцени причините за по-късната диагноза при някои пациенти, както и разбирането на ефекта от забавянето върху живота и здравето на човека.
От общо 283 хора с псориатичен артрит със заболяване, продължило повече от десет години, са преминали детайлна клинична оценка, с данни за цялостното закъснение от появата на симптомите до първата консултация с ревматолог.
Пациентите са били класифицирани като'ранно консултирани'и'късно консултирани', в зависимост от това дали са се срещнали с ревматолог в срок под или над 6 месеца от поява първите симптоми.
Резултати, публикувани в изданието „Annals of the Rheumatic Diseases“ разкриват, че 30% от пациентите са диагностицирани в рамките на 6 месеца след първите симптоми, 53% са се срещнали с ревматолог след една година, 71% са направили консултацията след две години. Средното закъснение е от около година.
Анализът разкрива, че хората които са направили по-късна консултация с ревматолог са развили периферни ставни ерозии и имат по-лоши резултати на Въпросник за здравна оценка.
Други важни факти, които са били установени са, че хората с по-ниско образование и по-ниско тегло са диагностицирани със закъснение от 2 и повече години.
Изследователите са заключили: „Дори шест месечно закъснение за визита при ревматолог от първоначалните симптоми допринася за развитие на периферни ставни ерозии и влошава физическата функция на тялото.
Говорител на Arthritis Research UK казва:'Много е важно хората, които са с болезнени стави да посетят джипито си и да бъдат диагностицирани възможно най-бързо, да получат лечението, от което се нуждаят, което ще намали шансът за усложнения, което от своя стана ще намали рискът от трайни увреждания.'
По статия на: Arthritis Research UK