Фибромиалгията е призната за заболяване от Световната здравна организация през 1992 г.
Фибромиалгията и синдрома на хроничната умора са две различни заболявания. Разграничаването на двете болести и изключването на други възможни причини за болката и умората са важни за правилната диагноза, прогноза и лечение.
Хроничната болка, персистираща[1] над 3 месеца, е основният симптом при фибромиалгията. Болка има и при синдрома на хроничната умора, но тя е значително по-слаба, като основният симптом е умората.
Все още не е известна причината за фибромиалгията. Някои изследователи смятат, че заболяването се дължи на проблеми в имунната система, което отключва автоимунен отговор. Доказателство за това са положителните антитела на Епщайн-Бар и цитомегаловирус при 70% от случаите. Други изследователи смятат, че заболяването е породено от аномалии във функцията на централната нервна система (нарушено предаване на нервния импулс).
Симптоми
Болка:
Болката е водещ симптом за заболяването. Локализирана е в мускулите, сухожилията, ставите и вътрешните органи. Болката може да бъде концентрирана в определени точки или да обхваща цялото тяло. Обикновено е симетрична, двустранна и най-често засяга врата, раменете, предмишниците, лопатките, гърдите, седалището, колената и глезените. Болката се засилва при стресови ситуации, физическа активност, заседнал начин на живот, смяна на сезоните и сензорни стимули – шум или светлина. При лабораторни изследвания не се установява възпаление, което разграничава заболяването от ревматологичните болести.
Умора:
При 70% от случаите се наблюдават умора или чувство на отпадналост. В някои случаи умората може да предхожда болката, а в други може да се появи заедно с нея. Умората е най-изразена сутрин и в късния следобед. При някои хора с фибромиалгия умората е изключително тежка, не се подобрява от нищо и преобладава над болката.
Нарушения на съня:
Смущението на съня е третият главен симптом на заболяването и в много случаи може да предхожда болката. Характерно е трудното заспиване и невъзможност за поддържане на съня, както и чести събуждания от и с болка. Непълноценният сън и липсата на почивка засилват болките и предизвикват състояние на тревожност.
Сетивни симптоми:
Чувство за мравучкане по тялото, фото- и фонофобия.
Моторни симптоми:
Обща скованост, която се усеща в първите часове след ставане от сън или след дълго стоене в една поза. Крампи в различни мускулни групи.
Вегетативни прояви:
Чувство на подуване или подпухналост на ръцете и други части на тялото, чувство на замаяност и нестабилност, обилно потене, промени в телесната температура и изсхване на устата и очите.
Нарушения в паметта:
Когнитивните нарушения са друг симптом на фибромиалгията. Наблюдава се невъзможност за задържане на вниманието, смущения в паметта за близки събития и проблеми при вербалното изразяване. Тези симптоми се засилват при силна болка и умора.
Афективни симптоми:
Депресия, дистимия[2], генерализирана тревожност[3]. Могат да се появят още преди изявата на заболяването или да бъдат следствие на неконтролирана болка и неадекватно лечение.
Диагностика на фибромиалгия
Няма специфичен тест, който да определи дали някой има фибромиалгия. Диагнозата се поставя, като се изключат различни заболявания, които протичат със симптоми, сходни на фибромиалгията. Болката обикновено е хронична – за повече от три месеца, и е най-изразена в тригерните точки[4]. Степента на болка може да се определи посредством долориметрия[5], използвайки тригерните болезнени зони.
Изследвания
За изключване на ревматоидно заболяване: ПКК, СУЕ, Пикочна киселина, С-реактивен протеин, Anti CCP, Anti MCV,
Ревматоиден фактор: IGM, IGG, IGA
Антистрептолизин
ANA антитела (антинуклеарни антитела) - скрининг и профил
За изключване на чернодробно заболяване като причина за болки в мускулите: АСАТ, АЛАТ, Алкална фосфатаза, изследване за вирус на Хепатит C, изследване за вирус на Хепатит Б, Австралийски антиген.
За изключване на бъбречно заболяване като причина за болки в мускулите: Креатинин, Урея
За изключване на витаминен дефицит и дефицит на микроелементи: Вит D, Вит B 12, цинк, магнезий, калций, калий; желязо + ЖСК фракции/ феритин
Щитовидни хормони: TSH, FT3, FT4.
ТАТ и МАТ доказват съществуването на автоимунен процес (антителата се повишават при инфекции и вирусни заболявания).
Пролактин (в редки случаи може да доведе до болка). В случай, че се установят повишени нива на хормона е уместно да се направи ЯМР на хипофизата, за да се изключи наличието на аденом.
Паратхормон, кортизол в слюнка (трикратно изследване), естроген, прогестерон, LH, FSH, тестостерон.
Ако проблемът се дължи на полови хормони, болките имат цикличен характер и се засилват преди цикъл – предменструален синдром (ПМС) или по време на овулация.
Инфекции: хламидии, микоплазма, уреаплазма, сифилис, СПИН, Лаймска болест IGG (стара инфекция), Лаймска болест IGM ( нова инфекция), Епщайн-Бар, токсоплазмоза, цитомегаловирус,
Не всички хора, които са положителни на Епщайн-Бар и цитомагеловирус, имат симптоми на фибромиалгия.
Гърлен секрет за наличие на стрептококова или стафилококова инфекция.
Образно изследване на синуси.
ЯМР на глава
Някои видове лекарства също могат да доведат до болки в мускулите, ставите и сухожилията (антибиотици, кортикостероиди, бензодиазепини, антидепресанти, анксиолитици).
Източници:
https://www.niams.nih.gov/portal_en_espanol/Informacion_de_salud/Fibromialgia/default.asp
http://www.cuidateplus.com/enfermedades/musculos-y-huesos/fibromialgia.html
http://espanol.arthritis.org/espanol/disease-center/fibromialgia/
Физиотерапевт
Нели Дончева
[1] персистиращ: продължителен, постоянен, не отшумяващ.
[2] дистимията: форма на хронична депресия, при която се наблюдава липса на енергия, общ негативизъм, чувство на неудовлетворение и безнадеждност.
[3] генерализирано тревожно разстройство: характеризира се с прекомерно безпокойство за битови или ежедневни ситуации, често без явна причина. Хората с ГТР имат склонността да очакват беди, не могат да спрат да се притесняват за здравето, семейството, финансите или работата си. Тревогите им са нереалистични или диспропорционално големи. Животът се превръща в постоянна тревога или страх.
[4] тригерни точки: зони на мускулите, които имат повишена чувствителност, проявяваща се с остра болка при натиск. На тези места обикновено тъканите са се сраснали, станали са нееластични и дори понякога има съпътстващ възпалителен процес. В резултат на това често се стига до притискане и дразнене на периферните нервни окончания, което отключва болката.
[5] долориметрия: метод, използван и в ревматологията, за измерване на болката. Смята се, че това е единственият обективен метод за диагноза на фибромиалгия, при която хроничната болка е водещ симптом.