Д-р Мария Недкова е специализирала Ревматология във Военно Медицинска Академия-гр.София и Многопрофилна Болница за Активно Лечение,АД-гр.Бургас. Има публикация в Списание Inspiro и част от авторския колектив на Ръководство по Белодробни Болести в раздела Белодробен карцином под редакцията на проф.Костов. Представяла постери на научни форуми с връчена награда за клиничен случай на тема-„Алгодистрофия на ходило, като паранеопластичен синдром при белодробен карцином”. Участва активно в регионални и национални Ревматологични мероприятия.
Д-р Недкова, от кога работите с пациенти с ревматоидни заболявания и по-специално с такива с ревматоиден артрит и как се характеризира заболяването?
Работя с пациeнти с ревматологични заболявания и по-специално с такива с ревматоиден артрит от около 10 години. Ревматоидният артрит е най-честото възпалително ставно заболяване в нашата практика, характеризира със симетрично възпаление на ставите на ръцете и краката и прогресиращ необратим хроничен ход. От ревматоиден артрит боледуват около 1,5 – 2% от населението на земята. В България са над 100 хил. пациенти. За съжаление не съществува единен регистър на пациентите с ревматоиден артрит. Среща се при всички раси във всички части на света, жените боледуват около два-три пъти по-често от мъжете, като възрастта на изява е около 35-55 години при жените и между 40 и 60 годишна възраст при мъжете.
Има ли изключения?
Може да се появи и в детска възраст, както и след 60г. Това е така наречения артрит с късно начало, който протича обикновено неагресивно. Искам да споделя, че в нашата практика, в последните години, зачести появата на такива пациенти. Изявата на ставния синдром при тях, понякога се асоциира със злокачествени заболявания и трябва да се тълкува ,като паранеопластичен синдром.
Известни ли са причините за появата му и как можем да го разпознаем?
Ние знаем повече за механизмите на разгръщане на възпалителния процес, отколкото за причините за развитие на заболяването. Между другото това е валидно и за другите ревматологични заболявания.
Под въздействие на болестотворен причинител, който може да бъде вирус или бактерии, със съучастието на генетични фактори – носителство на определени гени, организма на болния синтезира автоантитела, каквито са ревматоидните фактори. Те атакуват и увреждат вътрешната обвивка на ставната капсула. Постепенно болестта ограничава функционалния капацитет на болните. В началните фази проявите са свързани с активното възпаление , а в крайните фази настъпват необратимите деформации на ставите, най-вече на ръце и крака, нарушаващи в значителна степен качеството на живот на пациентите.
Основните клинични прояви, които трябва да се разпознават и от пациентите и общопрактикуващите лекари са симетричен оток , болка, обикновено в покой включително през нощта и ограничена подвижност на малки стави на ръце, ходила ,гривнени и глезенни стави, но може да бъде засегната всяка става.
Болката е тази, която алармира, обикновено през втората половина на нощта. След събуждане пациента е с продължителна сутрешна скованост – около 3-4 часа, понякога и до обяд. Сутрешната скованост и времето необходимо за раздвижване е изключително важен симптом.
Що се касае до диагностиката, ревматоидния артрит често се бърка с други възпалителни заболявания, обичайно ревматоидния артрит ангажира повече стави, но в последните години се наблюдава зачестяване не само на артрита с късно начало, но и на атипични случаи с ангажиране на една става , които обикновено протичат по-леко и постигат бързо дълготрайна ремисия.
Какви са съвременните възможности за лечение и какви биха могли да са последствията, в случаите когато не се провежда лечение?
При нелекувани пациенти, което в 21в. се среща много рядко, могат да се появят и извънставни прояви, като перикардит, плеврит, нефрит, анемия, кожни, костни, очни, стомашно-чревни, неврологични и т.н. Тоест една широка плеяда от увреждания на целия организъм.
Често поставянето на диагнозата значително закъснява и една от причините е подценяване на оплакванията от страна на пациента и отлагането на посещението при общопрактикуващия лекар и от там насочване към специалист, а често и неправилно насочване към специалист. Ранното диагностициране е предпоставка за започване на ранно лечение, което да забави или предотврати ставните увреждания.
През последните десетилетия значително се увеличиха възможностите за лечение на ревматоидния артрит, бяха регистрирани нови биоподобни молекули и таргетсинтетични болест модифициращи антиревматични терапии (така наречените малки молекули), които блокират сигнални пътищата от повърхността към ядрото на клетката и се прилагат в таблетна форма.
Страхуват ли се пациентите от терапията?
За мен е важно пациентът да бъде информиран достатъчно обстойно и спокойно от лекуващия лекар и да вземат заедно решение за началото на терапията, както и евентуалните последици от нея. Не мога да кажа, че в моята практика има страх при пациентите, когато им се обясни подробно, разясни се що за заболяване е ревматоидния артрит и се вземе информирано решение за лечение.
Трябва да се знае, че конвенционалната синтетична терапия е задължителна при новодиагностицираните пациенти. При неефективност, непоносимост или противопоказания се преминава към биологични или таргетсинтетични болестмодифициращи антиревматични лекарства. Ако базовата синтетична терапия не потисне болестната активност до третия месец от началото на приложението, се обсъжда преминаването към следващите възможности, тъй като високата болестна активност е предпоставка за развитие на трайни структурни промени в ставите, които са необратими.
Изключително важно е стриктното контролиране на лабораторните показатели и клиничните прояви, което позволява на всеки един етап от лечението да се прецизира и базовата и симптоматичната терапия
Необходимо е да подчертаем, че няма ревматоиден артрит, който да изчезне или както пациентите казват „да се излекува“, може да се постигне ремисия или ниска болестна активност, дефинирани с нормализиране на лабораторните показатели за възпаление, липса на рентгенографска прогресия и подобрение в клиничните прояви. Това се постига с оптимална терапевтична доза от съответната терапия.